Бозата е традиционна и много популярна напитка в редица балкански държави.

Смята се, че е произведена за първи път още през 10 век и с годините рецептата се е разпространила и придобила различен облик в отделните държави. Днес боза може да пиете спокойно в страни като България, Македония, Сърбия, Румъния, Турция, Украйна, Босна и Херцеговина и други.

Какво знаем или не знаем за тази чудодейна напитка – бозата?

1. Днес бозата се произвежда от пшеничено, ръжено или просено брашно, вари се и се оставя да ферментира с помощта на специални спиртни и млечнокисели микроорганизми. Съдържа 6-9% захар и около 1% алкохол.
2. Бозата със захар е изключително полезна, защото съдържа натрий, калий, калций, желязо, магнезия, цинк, както и витамини В1, В2, В12 и фолиева киселина. Препоръчва се при дефицит на витамините от група В.
3. Полезна е за кърмачки, защото ускорява отделянето на мляко. Кърмещите майки могат да приемат всекидневно по 1/2 – 1 л боза, пък и повече.
4. Бозата е супер храна за спортисти, тъй като се усвоява бързо от организма, защото е под течна форма. Чудесно хранително решение, както преди, така и след тренировка за зареждане и възстановяване на силите и разходваната енергия. Препоръчва се и при дълги преходи в планината.
5. 5. Различните видове боза съдържат 6-9 на сто захар, около 8,5 на сто нишесте, около 1 на сто алкохол, малко белтъчини. При ферментацията се образуват въгледвуокис, оцетна и млечна киселина, които й придават разхладителния вкус и специфичния аромат. Според български таблици (акад. Т. Ташев), 100 г боза дава 50 до 86 калории.
6. 6. Болестните микроорганизми бързо загиват в условията на млечнокиселата и оцетно-алкохолната ферментация. Ето защо бозата притежава и противомикробно действие, подобно на киселото мляко.
7. 7. За деца и подрастващи бозата е полезно разнообразие във всекидневното им хранене. Но тук трябва да се подчертае, че и другата крайност е неправилна — да се закусва само с чаша боза и кифла, без да се осигури на детето богата на белтъчини закуска.

Общо приети и наложени твърдения са, че:

8. „Ориентът започва там, където хората пият боза“ според прочутият френски поет Ламартин, който често прекосява днешните български земи, пътувайки между Цариград и Париж. Боза се пие по земите на българи, турци, гърци, румънци, албанци, узбеки и някои арабски народи.
9. Бозата, е била позната в древна Месопотамия, в земите между Тигър и Ефрат, преди повече от 8000 години. Поради високите си хранителни качества и благотворно въздействие върху организма тя получава изключителна популярност в Османската империя, където била включена в задължителния порцион на войската – за сила и висок дух.
10. В началото се произвеждала от просо, което било особено популярно сред траки, елини, славяни. Траките приготвяли гъста каша от просо, разреждали я с вода и я оставяли да ферментира. Това била тяхна любима освежителна напитка заедно с медовината.
11. В Османската империя бозата е била забранявана два пъти.Първия път – през XVI век, от султан Селим II с прозвището Пияницата (казват, че се удавил в банята си, препивайки с шампанско), защото, за да увеличат клиентите, досетливите производители започнали да влагат в нея опиум. Втория път – през XVII век, от султан Мурад IV – в рамките на всеобщата забрана на алкохолните напитки. Като ферментационен продукт, произвеждан по описаната технология, тя съдържала известно минимално количество алкохол.
12. Истинска революция в бранша предизвикал в края на XIX век младият албанец Хаджи Садик– преселник от Призрен, който в аристократичния район на Истанбул Вефа започнал производство на боза по нова, усъвършенствана технология. Бозата на Садик, която отпочивала и се съхранявала в мраморни съдове, била гъста и сладка. През 1876 г. предприемчивият търговец дори патентовал своята технология под търговската марка Vefa Bozacisi. Казват, че самият Кемал Ататюрк през 1937 г. опитал от прочутата напитка в популярния магазин, който в наши дни е част от историческото наследство на града на Босфора. С разпростирането на Османската империя бозата също променила своите географски граници и спечелила много почитатели в новите земи, в това число и в България. За щастие млечнокиселата бактерия, която предизвиква пшеницата да ферментира, вирее у нас, както и в земите на нашите съседи – Гърция, Сърбия, Македония и Румъния.
13. В България център на производството на боза е бил град Радомир, където се издига единственият в света Паметник на бозаджията. Образът на бай Илия Бозаджията е измислен. Представлява усмихнат мъж с калпак с гюмче за боза в ръката.

Науката за храненето препоръчва тази древна и традиционна за нас напитка, която утолява жаждата, подобрява културата на храненето и създава предпоставки за активна работоспособност и добро здраве.

Бозата се сервира през всички сезони и по всяко време на деня, но винаги добре охладена.

Да Ви е сладко!